"Една лъжа се хваща в сто години."-
Но нищо няма ей-така да мине.
Ти мислиш- времето ще заличи
На болката ръждивите следи...

Не, братко мой, ръждата си дълбае,
Не се изчиства, без да се покаеш.
Тя не минава, ако се преструваш,
Отричаш, оправдаваш и хитруваш.

Каква ти хитрина!- грехът остава-
С кръвта си на децата го предаваш
И внуците дори го наследяват
И ще изкупват твоята вина...

Не вярваш ти- но в Книгата е казано-
За четири рода всичко е белязано,
А пък, ако си правил добрини,
За тисящи ще те благослови.

Ти може по звездите да гадаеш,
Да хвърляш боб, магии да редиш,
Но няма как- преди да се разкаеш-
С врага си да се примириш.

И няма как това да се изчисти,
Каквото и да си нафантазираш там-
Не става, братко, както си го мислиш.
Строшеното ще го поправиш сам.

Недей да се представяш за светия,
Не се прави на пръв и на избран-
Ще го удариш, братко, на просия,
Не се мисли за толкова голям.

Забавя Бог, но няма да забрави,
Грехът ти ще остане да гори-
Простено е, но прошката се бави-
И за да дойде- злото поправи.