Остров пуст, обезлюден,
вещаещ корабокрушение.
Безплоден, призрачен, студен
и вкопчен във безвремие.

Никой волно тук не акостира.
Само бурното море с прищявка
понякога удавник вкоченен намират
и го донасят, както котка - своята плячка.

И единствена милувка
са му топлите вълни.
Прииждат, после си отиват.
Така и ти.
Така и ти.

Преди време много ме учуди Стела Гибсън от сериала “Пропадането” с нейното: “Ние не можем да изразим сами себе си, правим го винаги чрез някой друг.” Но после си помислих, че именно в това е смисъла на: “Никой човек не е остров.”

Но ето, че тук откривам описание на точно такъв човек, макар случилото се с него да не е по волята му :)