" Не, с много неща може да надари Бог някого, но няма по-голям дар от хубостта." 

Сега, това как се превежда на друг език,м? 
Никак не се превежда. Щото не звучи така хубаво.
И значи, чужденците трябва да учат български. 
Така де- няма само ние да учим техните езици.
Ще учат и те и хоро ще играят- и чуждиците ни ще учат даже.
Верно,то  нашето всичкото е един голям тюрлю-говеч, но тука е така.

Това са Балканите, ман.

И все си мисля, че им харесва. Ама много.
Няма да си го признаят веднага, но после няма да искат да си тръгнат, а като си тръгнат, пак ще се връщат и разни неща за спомен ще си взимат- вкусни, ароматни, звучни, шарени, всякакви. 
И жени ще си взимат, за цял живот. 
Ама, то жени ли са- то хубост, то драгост, абе, жени един път. 
Даже им се чудя на нашите мъже, как ги пускат тия жени да отиват за чужди мъже. 
Ама, то нашето мъже ли са- така де, и те един път. 
И като стане една мешавица-дядото оттук, бабата оттам, оттук, оттам, оттук-оттам...
Ей го на, какво се получава.

Абе, хубаво се е получило. 

Материалът се публикува с любезното съдействие на Лиса фон дьо Тен- унд -Хитракис.