Нищо не знаеха. 
Нищо не помнеха. 
Нищо не се четеше в очите им.

Едно изгубено,
бързо нахранено,
добре гримирано,
липосуксирано и анаболизирано
поколение,
потънало в шарени барби-реклами,
измислена никому ненужна кариера,
евтини ориенталски сериали,
пъстър пазарен кич
и мощен чалга-екстаз с малко хип-хоп offbeat. 

"Хидропоникова мисловност"- процеждаше саркастично интелектуалецът с древна диплома.

Дали бяха виновни? -Кой да знае.
Дали бяха разбрали?- Едва ли. 

Някои се опитваха да бъдат алтернативни- шареха безмилостно кожата си с татуси, пробиваха неистово всеки възможен хрущял по измъчените си тела и си накачваха евтини страховити дрънкулки, мажеха косите си в най-шантавите цветове...връзваха си опашчици над обръснатите темета и се пробваха да бъдат разни странни неща, заплеснати по източни факири, шамани и темподобни екзотични елементи...Философстваха, хрупаха треви и вселечителни семки и бобчета и пак философстваха...и пак хрупаха...караха есктремните си велосипеди по пътеките най-стръмни за ужас на зайци и туристи. 
Пушеха "трева" за" ментално здраве" и се убеждаваха взаимно, че " гъбите" не били "привикващи"...търчаха по ашрами и вигвами...свиреха на "висящи тигани" и пак пушеха...и пак търчаха... 

"Ами нео-консервативните? Тях къде ги забравихте?"- попита небрежно Либретката (кой и защо я беше прекръстил така, никой не помнеше вече, милата, вечноусмихната тъмнокоска- хорово сопрано), дъвчейки медитиращо английски млечен шоколад. 
О, да, неоконсервативните!- те дълбокомислено налагаха на глави вехтите калпаци на прадядовците си, обуваха ритуално запазените по ракли и сандъци нафталинизирани потури и везани носии, вееха нови полиестерови байраци със стари лозунги изпринтени по тях /добре, де отпечатани, но не е същото, съвсем не е същото, това да не ви е Рибният буквар/, плетяха мартеници и въртяха чевермета по дворчетата на фамилните порутени къщурки някъде там, на село, далеч от офисите и билдингите/хаха, нали?!/, от които неизменно се връщаха в града в стройни, лъхащи на бензин авто- и мото- колони след края на хм, уикендите /пак хаха, няма как/...да, с по някое утешително бърдуче домашна, варена от престарелите съседи скоросмъртница, за спомен мил и драг от полянки, лозя и китни градинки с едри домати и пчелини за златен, дъхав мед...

Но и от тях щеше да излезе нещо . Хубаво. Вълшебно. Възхитително.Вълнуващо. 
От всички тях.

Някой ден.  

Понеже слънцето продължаваше да облива земята с животодаряваща светлина, птиците рано и особено напролет пееха до скъсване, особено косовете, метличините синееха из житата, маковете аленееха , а  тревите избуяваха стремително, изумрудено, непокорно, водите бликаха и вятърът гонеше мечти и облаци, особено облаци...

Пред очите им.