Невнятни наистина са пътищата на мъдростта.-

Деликатното благородство на тишината
е недостъпно
за мировъзрението на арогантността.
Нейният мощен регистър,
нейното самодоволно,крещящо присъствие
се изчерпва
с ненаситните шумни брътвежи
и авто-акламации
 на без-съвестието
на глу.пост.та.

О!- незабравени стари нрави!
И о!- повторителни времена!